Д-р Павел Добрев роден 1986 в гр, Новосибирск, Русия, в семейството на акушер-гинеколог и зъболекар. През 2011 г. завършва Медицински университет – Варна. В периода 2012 – 2016 г. специализира Акушерство и гинекология в гр. Плевен в Клиника по миниинвазивна и роботизирана хирургия, под ръководството на Чл. кор. проф. Григор Горчев. Оттогава датира и любовта му към роботизираната хирургия – участвал е в операции със системата da Vinci Robotic Surgery, към конвенционални и лапароскопски операции с онкологична насоченост.

Притежава придобити сертификати по: Колпоскопия, лечение и криодеструкция на маточната шийка, хистероскопия, диагностична и оперативна лапароскопия.

От 2016 г работи д-р Добрев работи в Комплексен онкологичен център гр. Бургас, в Отделение по онкогинекология, чийто ръководител стана отскоро.

Женен, с едно дете.

––––––––––––––––––––––––

– Д-р Добрев, първо искам да Ви поздравя с назначаването Ви за завеждащ на отделението по Онкогинекология! Толкова млад и вече с такава отговорност! И да Ви благодаря, че въпреки заетостта си, приехте да отговорите на въпросите на LexMedica News.

– Благодаря! Да, определено е така. Отговорността е голяма, но мисля, че с усилията на колектива, в който работя, ще се справя. Още повече, че ние наистина сме добър екип! Тук му е мястото да благодаря и на д-р Михаил Михайлов, моят предшественик, както за опита, който ми предаде, така и за доверието, което ми гласува.

– Обикновено всеки нов началник има своя визия за нещата, за бъдещето на отделението, което ръководи. Какви са Вашите приоритети?

– В предварителния ни разговор споделих, че съм специализирал в МУ – Плевен, под ръководството на чл. кор. проф. Григор Горчев, а той е един от корифеите на микроинвазивната и роботизирана хирургия. Имам опит с тези неща и бих искал да ги приложим и доразвием, тук, в Бургас. Ендоскопската хирургия и по-точно на лапароскопските и хистероскопски интервенции, набират все повече сила както като диагностични, така и като лечебни интервенции с редица предимства за болния. Помагат и за подбора на правилния подход за даден болен – дали отворена или лапароскопска хирургична намеса. Още повече, че имаме подкрепата на други, доказани в областта си колеги – проф. Григор Горчев, проф. Славчо Томов, проф. Явор Корновски, доц. Надежда Хинкова и др. Относно модернизирането на отделението – радвам се, че имаме подкрепа от управителя на КОЦ – Бургас проф. Христо Бозов за обновяване на материално-техническата база на отделението и закупуването на по-модерна апаратура.

– Работите онкология. Споделете, моля, каква е тенденцията, какво показва статистиката по отношение на онкологичните заболявания при жените у нас?

– Не само у нас, но и навсякъде по света, онкологичните заболявания се „подмладяват“, което е плашещо. Има случаи на жена на 24-28 години с рак на маточната шийка. И това е свързано с много неща: с по-ранни и по-чести полови контакти, с възпитанието както в семейството, така и в училище на полова култура и отговорност и грижа за здравето. И тук искам отново да подчертая, че превенцията и профилактиката са особено важни.

И понеже дадох пример с рака на маточната шийка, ще кажа още нещо във връзка с него. Той е второто по честота раково заболяване на женските полови органи. В България всяка година се откриват повече от 1000 нови случаи на рак на маточната шийка, като смъртните случаи са около 350 на година, въпреки наличието на сигурни методи за ранна диагностика, а също и на ваксини. Ракът на маточната шийка е бавно развиващ се тумор, той има своите преканцерозни състояния, когато не всичко е загубено, когато излекуването е възможно. Просто трябва ранна диагностика.

– За цитонамазките ли говорим?

– Да, цитонамазка имам предвид. Това е най-масовият метод за профилактика на рака на маточната шийка. Вземането на цитонамазка е неболезнена процедура и всяка жена над 21 години трябва да правят цитонамазка веднъж годишно. Просто е необходимо редовно посещение при гинеколог.

– Може ли накратко няколко конкретни препоръки към жените?

– Ето актуалните препоръки: всички жени над 21 год. възраст трябва да бъдат обхванати от скрининг за рак на маточната шийка. От 21 до 29 г. възраст интервала за цитонамазка е 1.5 година. Рутинното използване на HPV тест не се препоръчва, то може да се използва при проследяване на пациентки с отклонения в цитонамазката; след 30г. възраст при комбиниране на цитонамазка и HPV тест интервала е 5 години, до 64 г. възраст. При липса на HPV тест цитонамазките да се правят на 1 години; жени над 65 г. възраст могат да спрат скрининга, при условие че редовно са го правили в последните 10 години и не са имали дисплазия в последните 20 години; ежегоден скрининг се налага, независимо от възрастта; ваксинираните срещу HPV също трябва да се съобразяват с посочените препоръки (не бива да имат лъжливо чувство за сигурност)!

– Да разбирам ли, че ваксината не дава 100 % гаранция и не замества скрининговите методи?

– Да, точно така.

– И все пак, кога една жена непременно трябва да отиде на лекар, кои симптоми са съмнителни за рак на маточната шийка?

– Ракът на маточната шийка се развива бавно, както вече казах и началните стадии на заболяването протичат безсимптомно. Трябва да се знае, че ракът на маточната шийка няма ранни симптоми. Първите симптоми са вече късни симптоми. Най-показателния симптом е т. нар. контактно кръвотечение т. е. кръвотечение след полов контакт. В по-късните стадии на заболяването може да има болки или смущения в уринирането. Редовното посещение на гинеколог може значително да намали заболеваемостта от рак на маточната шийка.

– И друг път сте споделяли, че, ако зависеше от Вас, щяхте да създадете национална профилактична програма.

– Според мен създаването на задължителни профилактични програми е първата крачка към подобряване здравния статус на българската жена. Основния акцент в тази програма трябва да бъде българката да се приучи, а ако се налага и да се задължи, да следи стриктно за своето здравословно състояние от пубертет до постменопауза. Както споменах и по-горе световните статистики ежегодно алармират, че онкологичните заболявания с всяка изминала година нарастват и то във все по-ранна възраст. Затова върху проблема трябва да се работи още в ранна детска възраст – в семейството, в училище. Запознаването с проблема на HPV половопредаваните инфекции и хигиената на половия живот биха предотвратили редица проблеми в бъдеще.

– Работите много. Работите тежка работа. Онкологичната диагноза все още в много случаи се приема като присъда. Как се справяте с напрежението и стреса? Коя е вашата „лудост“, която Ви спасява?

– Признавам си, че много рядко прекарвам време, в което не мисля за работата си. Но имам няколко „лудости“, които ми помагат да се отърся от стреса, да събера мислите си и да прочистя ума си. Това е пистовият мотор. Обичам адреналина и високите скорости. Боксът също ми се отразява добре. И разбира се, времето прекарано със семейството и сина ми.

– Един въпрос, който задавам на всички млади, успешни лекари. Не сте ли мислил за кариера в чужбина?

– Да мислиш е едно, да решиш да заминеш е друго, Не всички трябва да избягаме! Все някой трябва да остане тук, за да лекува и българите, нали така?

– В заключение ще цитирам една ваша фраза, че „българката ходи по-често на фризьор, отколкото на гинеколог“. Един съвет към жените на Бургас и къде могат да Ви намерят?

– Да не се страхуват, че при прегледа може да им „открият нещо“. По-добре е да се открие навреме, отколкото късно. Всеки петък на телефона на Диагностично-консултативния център на КОЦ-Бургас, пациентките могат да си заемат час за преглед за следващата седмица, също да се информират чрез сайта на болницата.

– Благодаря Ви за този разговор и Ви пожелавам успех в попрището!

П. Панайотова