Силиконът не повишава риска от рак на гърдата, но е важно жените да следят за бучки

Силиконът не повишава риска от рак на гърдата, но е важно жените да следят за бучки

През последните години все повече жени посещават специалист за профилактични прегледи, това е изключително добра тенденция, смята д-р Павел Хрусанов от КОЦ-Бургас

Д-р Павел Хрусанов е дългогодишен лекар в Комплексния онкологичен център в Бургас. Той работи там от 30 години и в момента е старши ординатор в Отделението по онкологична хирургия. Днес е изключително специален ден за него, тъй като на тази дата той навършва 60 години. Разговаряме с него по изключително наболял за жените проблем – ракът на гърдата. Как може да се предпазите от това заболяване, дали силиконовите импланти представляват риск за Вас и още много полезни съвети, четете в интервюто ни с него.

– Д-р Хрусанов, Вие сте лекар от 30 години, практикувате хирургия. През Вас са минали много пациенти. Имате ли в кариерата си някой по-запомнящ се случай, който да е оставил у вас дълготраен спомен?

– Работата ни е доста тежка и доста трудна. Тежките случаи са почти ежедневие при нас. Най-запомнящи, за жалост, са случаите с млади хора със залокачествени заболявания. Това никой не може да подмине равнодушно. Но да не говорим за тежките случаи. Всъщност за нас всеки пациент, който е оздравял от такова заболяване, е огромно постижение. Борбата не е никак лека – както за нас, така и за пациентите. Лечението е продължително при рака на гърдата и за съжаление не винаги се увенчава с успех. Всеки оздравял, който живее 10, 15 или 20 години след лечението, за нас е истински успех.

– Какви са първоначалните симптоми на рака на гърдата?

– Обикновено то се демонстрира най-често с бучка в гърдата. Но далече не всяко образувание, което жената успее да напипа, се касае за рак – това се уточнява от специалист. Освен бучка в гърдата, може да се намери такава в подмишницата – това са болни лимфни възли. Може да е някакъв вид деформация на гърдата, може да се наблюдава секреция от зърното и дори в някои случаи придърпване на кожата или промяна на цвета. Всичко това биха могли да бъдат симптоми на раково заболяване и съветвам всяка жена, която установи подобно изменение своевременно да се консултира със специалист.

– Каква всъщност е разликата между различните бучки, за които говорихте – тези, които са свързани с онкологично заболяване и тези, които не са?

– Освен рак на гърдата, с бучка може да се демонстрира и доброкачествен тумор. Той не представлява проблем самостоятелно, но в някои случай трябва да се проследи неговото развитие, в други пък – дори оперирано. Има и други доброкачествени образувания – например кистите. Това са кухини, пълни с течност и не са свързани пряко с рака на гърдата, но за жалост в един момент всъщност те могат да са предвестник или да дадат начало на злокачествено заболяване. Има и локални разраствания на млечните жлези, които също могат да са под формата на бучка. Те също са доброкачествени изменения, но те носят риск от злокачествено израждане в бъдеще. Има методи и начини, по които се диференцират двете. Във всички случаи трябва да се ползва целият арсенал от възможности в диагностиката, за да се изключи евентуално раковото заболяване или ако се докаже, да бъде своевременно лекувано.

– Новите технологии, които в последните години навлизат при лечението на онкозаболявания, помагат ли при диагностиката и дори оперативното лечение?

– Постоянно излизат новости в медицината, включително и такива, помагащи в борбата с онко заболяванията, тъй като те са чести, тежки и трудно лечими. По отношение на диагностиката, в последните години наблюдаваме изключително бързо осъвършенстване в ултразвуковите методи за изследване. Рентгеновите методи напоследък също дават много повече информация, отколкото тези от преди 20 години. По отношение на самото лечение – на преден план излизат новите медикаменти, които се ползват. Те се развиват най-бързо и ние, лекарите, разчитаме изключително много на тях за лечение на онкозаболявания, които не са в начален стадий. По отношение на хирургията тенденцията е да се съхранява гърдата. Оперативните намеси стават все по-малки по обем и разбира се ползваме нови хирургични техники, свързани с ултразвукови скалпели. В общи линии това са технологиите, на които разчитаме в момента, но всичко това се променя изключително скоростно.

– Каква е разликата ехографията и мамографията?

– Двата метода не се изключват един с друг, те носят различна информация. От основно значение дали единия от двата метода ще бъде в полза на пациента е структурата на млечната жлеза. Има жени с т.нар. „плътни гърди“, които на мамограф дават

образ, неспособен да помогне за диагнозата, тъй като млечната жлеза се появява като плътно бяло петно, зад което може да се крият всякакви образувания. Двата метода се допълват, но при всички случаи клиничното изследване от хирург също не е за подценяване, защото има образувания, които не се виждат нито на ехограф, нито на мамограф. Има и такива, които са на обратно – виждат се, но не могат да се напипат. Обикновено комбинацията от едно от двете изследвания с клиничен преглед са достатъчни.

– В 21 век все повече жени слагат импланти. Може ли тази процедура да създаде предпоставки за развитие на рак на гърдата?

– Действително има много жени с импланти. Моето лично впечатление е, че тези процедури не водят до по-голям риск от заболяване с рак на гърдата. Самият имплант се поставя под мускула и няма допир с млечната жлеза. По мое виждане, мнение и наблюдение, не смятам, че имплантите са рискови за здравето на гърдите. Единственото усложнение, което може да се появи е в случаи, когато жената има импланти, а гърдата й боледува и трябва да бъде оперативно лекувана. В такива случаи не е лесно да се вземе решение дали имплантът трябвада бъде премахнат или запазен. Решението за това се взима непосредствено преди или по време на операцията и за всяка жена е индивидуално.

– Какво бихте съветвали жените. Как да се предпазят от рак на гърдата?

– Здравето на жените е в техните ръце, тъй като става дума за един орган, който е напълно достъпен както за изследване от специалист, така и за самоизследване от самите тях. Съветът ми към всяка жена е поне веднъж на 3 месеца да изследва гърдите си обстойно и при най-малкото съмнение за някаква промяна спрямо предходния период, да потърси веднага лекарска помощ. Изключително добро впечатление прави фактът, че жените идват често на профилактични прегледи – не защото са открили бучка, а за да са сигурни, че нямат някакъв проблем. Това е изключително добра практика, защото дава възможност за много ранна диагностика. Образни изследвания като скрининг се правят на жени над 50-годишна възраст. Мамографии се извършват и през 2 години, което е важно. Нерядко тумори се установяват на профилактични мамографии, без жената да е подозирала, че има някакъв проблем.