Профилактичната цитонамазка не винаги може бъде достатъчна, за да постави диагнозата рак на маточната шийка, защото тя е скринингов метод, казва доц. д-р Надежда Хинкова

Доц д-р Надежда Хинкова е завършила висшето си образование в ВМИ- Плевен през 1995 г. Придобива специалност „Акушерство и гинекология“ през 2000 г., а 4 години по-късно и специалност „Онкология“. Тя е един от водещите специалисти по онкогинекология в страната. От 2012 г. е началник на отделението по оперативна Онкогинекология към Клиника по Онкогинекология при Онкологичен център УМБАЛ „Д-р Г.Странски“ ЕАД в Плевен. В момента е Началник клиника по „Акушерство и гинекология“ към УМБАЛ „Св. Марина“-Плевен, ръководител катедра по „Акушерски грижи“ към МУ-Плевен и е управител на МЦ“ХинКоМед“ ЕООД гр. Плевен.

Срещаме се с нея в Бургас, минути след като е излязла от успешно завършена тежка операция на пациентка от морския град.

-Доц. д-р Хинкова, какво ви води в Бургас?
-Бих казала, че ме водят сантиментални чувства. Определено много харесвам града, а и имам доста дружески отношения с д-р Павел Добрев (началник отделение онкогинекология в Комплексния онкологичен център в Бургас, бел.а.) който бе специализант при нас в онкогинекологията.

-Операцията, която изпълнихте успешно, доколкото разбираме, е била доста сложна. В какво се изразяваше тя?

-За съжаление доста жени в България са диагностицирани с рак на маточната шийка и то в стадий, който налага отстраняване на матката и лимфни възли. За съжаление има и случаи под 25-годишна възраст. В конректния случай се касае за жена от Бургас с тази диагноза, при която беше необходимо да се направи една доста сложна операция.

-Защо се наложи операцията? Заболяването беше в късен стадий или има друга причина?

-При късен стадий, например трети и четвъри, пациентките не подлежат на оперативно лечение. Хората трудно възприемат това… Хистологичната диагноза и стадия на заболяването определят и лечебния план при конкретната пациентка. До микроинвазивен карцином, в някои случай, особено при жените, които не са раждали, се прилагат консервативни интервенции – със запазване на детеродната функция. След определен стадий обаче, за съжаление, трябва да е пристъпи към операцията, която проведохме. Има си правила и индикации, по които се определя за кой пациент каква интервенция е наложителна.

-Казвате, че има доста пациенти, които страдат от рак на маточната шийка в България. Каква е причината за това?
-На първо място е ниската здравна култура. Последното нещо, за което хората си мислят, е че може да им се случи подобно нещо. В САЩ бе проведено проучване за рисковите фактори, които водят до развиването на това заболяване. Доста интересно е, че един от тези фактори се оказва информираността на пациентите. Тоест голям процент от хората не знаят, че това заболяване е свързано с човешкия папиломен вирус, който се предава основно по полов път. Ранното започване на полов живот – на 13-14 години – както и смяната на много партньори и наличието на възпалителни заболявания на влагалището са едни от най-честите рискови фактори. Всички тези фактори водят до проявата на заболяването и в млада възраст. Човешкият папиломен вирус има онкогенен потенциал – той може да промени генома на клетките.

Когато жените започнат да водят на ранна възраст полов живот с човек, който знаейки или незнаейки има тази инфекция, също се заразяват, но не всички развиват заболяване, поради различния в имунната им система. Докато отидат на гинекологичен преглед след 1-2 години, за жалост нещата вече са стигнали до предклиничен стадий на рака и се налага лечение. Ролята ни на онколози е да диагностицираме именно тези предракови стадии за да имаме възможност да прилагаме и консервативни методи на лечение.

-Какви са симптомите, по които една жена може да се ориентира, че нещо подобно се случва с нея?

-При тези предракови стадии жените нямат оплаквания. Те обикнвено посещават лекарските кабинети, когато усещат някакъв вагинален дискомфорт, кървене при полов контакт – доста разпространени оплаквания при жените. В крайна сметка това, което болшинството от колегите правят, е извършване на цитонамазка. Друг неинвазивен метод, който, за жалост, се използва малко в широката практика е колкоскопията – със специален апарат наречен колпоскоп се наблюдава шийката на матката, влагалището и външните полови органи. По промените които наблюдаваме ние се насочваме от кой променен участък трябва да вземем биопсия т.е. да изпратим тъкан за изследване, а не отделни клетки ,както е при цитонамазките.

За съжаление в практиката ми често срещам случаи на пациентки с нормални цитонамазки, на те имат предракови или ракови изменения по маточната шийка.

-Защо?

-Цитонамазката е скринингов метод –използва се за скрининг в цял свят защото е лесен, евтин и може да се прилага масово. Прилагането му в много страни по света води до намаляване на случаите с рак на маточната шийка и откритите заболявания са в ранен стадий. В България обаче е точно обратното – огледален образ на заболеваемостта. Сега системата е, че GP-то трябва да вземе тази цитонамазка. Отделно този метод е ориентировъчен. С него се отсява от болшинството жени една група жени, при които е наложително да се извърши по-задълбочен преглед и изследване. Проблем е обработката и разчитането на цитонамазката, което трябва да се извърши от опитен екип от лаборант и лекар- цитолог с най-малко стаж от 10 години.

-Какво предствлява процедурата, която извършихте?

-Процедурата представлява отстраняване на женските полови органи – тялото, шийката на матката,яйчниците, горната част на влагалището и тъканите, които обграждат шийката на матката, както и лимфни възли в областта на малкия таз. Тежка операция, при която се работи в област на човешкото тяло, където се разполагат и много други органи и системи.

В случаи като този е възможно да се прилагат и неинвазивни операции, но трябва да има много сериозна диагностика. Стадият не бива да е повече от Ів1. След операцията следва последващо лечение с лъчетерапия и при нужда химиотерапия.

-За този специфичен карцином може ли да се употребява брахитерапия?

– Старите онкогинеколози имат един постулат – „Лъчетерапия за рака на шийката на матката, и операция за рака на тялото на матката“. Лъчетерапията в някои от стадиите на заболяването може да замести операцията. Когато пациентът е с много придружаващи заболявания и здравословното му състояние не позволява да се извърши оперативна интервенцията поради висок оперативен риск, е препоръчително да се използва брахитерапия и перкутанна лъчетерапия. Това лечение се налага обикновено при по-възрастни жени.

-Какъв е процентът на успеваемост при ранна диагностика?

-Висок –между 80-90%, е налице пълно излекуване при ранните стадии на заболяването. Не трябва да забравяме, че тези резултати са в следствие на комбинираното лечение – операция, лъчетерапия и химиотерапия. Основен принцип в онкологията е комплексното лечение.

-Какво бихте препоръчали на жените да правят, за да не се стига до това заболяване?

-Колкото и плашещо да звучи, те трябва да ходят на специалисти– онкогинеколози. За съжаление малко са гинеколозите в България и стават все по-малко, които извършват тази дейност. Оставям на съвестта на всички колеги извършването на квалифицирана дейност в тази област. Изграждането на един онкогинеколог, като диагностик и оператор изисква десетилетия. Необходимо е извършване на просветна дейност по тези здравословни проблеми сред младото поколение.