Идваме на тази земя с мисия да обичаме, да даряваме надежда, да вървим напред с вяра, да топлим сърцата на хората, които осмислят дните ни! Идваме в светлина и очарование! Вдишваме първата глътка живителен въздух и се потапяме в най-любящата прегръдка на света – майчината!

Идваме с мисия пълна и всепоглъщаща! Да пренасяме през поколенията мъдрост, да откриваме доброто, дори и там, където то е безвъзвратно изгубено, да даряваме частица пламък на всяка човешка душа и да съпреживяваме – болка, страст, емоция, любов, радост! Живеем в чистота и търсим вечната бяла надежда, онази бяла лястовица, за която копнеем, която търсим и все не намираме!

Има я! Нея, лястовицата и нея – надеждата! Трептяща във вените ни, пулсираща в сърцата ни, изпълнена с живителните сокове на нашето светоусещане! На нашето безмълвие, скътано в най-дълбоките кътчета на душата ни! Именно там покълва зрънцето на личната ни надежда, на онази бяла лястовица, без която светът би бил по-пуст, по-страшен и по-самотен.

Всеки ден отваряме очи с вярата, че днес започва нашето утре, че ей сега ще я зърнем там, на хоризонта, че хубавото предстои! Силата изпълва вените ни, сърцето пулсира, събрало в себе си цялата човешка обич и остава само едно нейното бяло перо да погали косите ни и да ни даде знак за щастие, за сила, за сбъднатост!

Днес светът не е светът на Йовков, но светът все още е на вярата и на надеждата! И винаги ще остане такъв! Векове отминават, хора се раждат и умират, човечеството живее във война и в мир, в болка и в радост, в празници и в делници! Напук на този житейски световъртеж или може би точно заради него, слънцето продължава да изгрява, продължава да ни дарява със своите живителни сокове, изпълва земята с живот и красота… и още с първите си лъчи ни изпраща своите закодирани бели послания – символни знаци за близост, желания, молитви и житейски победи!

Топли ни!

Гали ни!

Докосва ни!

И все с любов!

Там някъде, в неговите безкрайни отблясъци, откриваме и нея – нашата изгряваща надежда, нашата вяра, че ще ни има и утре, нашата бяла лястовица – носителката на Божия промисъл!

Хора сме!

Слаби сме!

Или силни?!

Падаме и ставаме, бършем потта от морните си чела и смело крачим по пътя си, попиваме кръвта от наранените си колене и изкачваме следващото житейско стъпало. Обичаме и мразим, плачем и се смеем, мечтаем и потъваме в себе си! Но сме живи!

Трептим! Дишаме! Вярваме! Обичаме! Даряваме!

Дерзаем ден след ден, защото носим във вените си онази бяла сила, която дава смисъл на дните ни, прави ни добри и благородни, награждава ни с висша справедливост и ни превръща в истински ЧОВЕЦИ! Тя е тази, която ни учи да живеем в достатъчност!

В тази белота светът е по-красив, природата по-щедра, хората по-добри! Всеки търси и намира своята бяла лястовица, онова малко магично птиче, което само с един повей на крилата си ни облива с най- жизнеутвърждаващата бяла вселенска сила!

Смело крачим през пластовете минало и вярваме! Все повече и повече! Разравяме зимника на спомените си и търсим! Все по-усърдно и по-смело! Надяваме се! Все по-отдадено и с пълно сърце! Защото тя, нашата бяла лястовица е жива! Защото бди над съня ни! Защото ни подава ръка, когато сме паднали! Защото ни издърпва на повърхността, когато сме на дъното! Защото се случва нещо, което изведнъж подчинява стъпките и волята ни!

И ни казва: „Живей! Вярвай! Обичай!

Живей днес, защото тя е жива!

Живей утре, защото тя отново ще бъде до теб!“

Живей! Живей! Живей!

Способността да се разочароваме и да живеем с това е част способността ни отново да се надяваме и да търсим нея бялата лястовиц на надеждата, тази, която проектира живота ни в бъдещето и се превръщ в онази духовна ориентация на сърцето, която дори разумът не успява д вдъхнови!

И вярвай!

Тя, бялата надежда ще те закриля винаги невидимо, всеотдайн обично! Ще държи ръката ти, когато нямаш сили да я вдигнеш, ще ти подаде глътка вода, когато тя ти е най-нужна, ще превърже раните ти, когато кървят най-силно! И ще отвори широко очите ти за бъдните дни, за любовта на най-свидните на сърцето ти хора, за онази бяла вълшебн светлина, която може да ти открие най-ценния хоризонт – хоризонтът на бялата лястовица!

Твоята, моята, нашата бяла лястовица!

Твоята, моята, нашата бяла надежда!

ВЯРВАЙ!